Още рими.

Страх ме е от твоята усмивка,

страх ме е, но да избягам няма.

Може би ще ми отнемеш всичко,

може би ще ме превърнеш в рана.

Страх ме е, защото те обикнах,

лесно ми е всичко да ти дам.

С хубавото, казват, бързо свикваш,

трудно свикваш само да си сам.

Сам с парчетата, с лепило никакво,

как, по дяволите, се лепи сърце?

Как се пише край на тъжна приказка,

щом треперят двете ти ръце?

Страх ме е от твоята усмивка,

страх ме е, но да избягам няма...

Може би ще ми отнемеш всичко,

ала от страхът съм по-голяма.

***

Боже, какви са тези любови,

не им помня даже очите...

Аз ли на всичко за тях бях готова?

Те ли ми пълнеха дните?

Аз ли ги гонех, боса, разплакана,

вече не помня причините...

Аз ли повтарях на сън имената им?

Те ли ми топлеха зимите?

Що за любови са тези любови,

дето на теб не миришат?

Дето не парят по устните мои

и не ме правят о б и ч а щ а.