Синьо.

На: те си знаят...

Сънят ми не пристига преди три,

учтиво ме оставя да допиша

до точица последния си стих,

до точица последната въздишка.

До точка, а след нея - тишина

и после сънища - сини лалета,

триъгълни късове мокра тъга

по всичките сини усещания.

И всичките сини желания,

удавени в дъжд от сълзи,

за синьо ти трябва компания,

от синьо се раждат мечти.

От синьо се раждат любови,

сърцето във синьо кърви.
Във синьо сме чисти и нови,

във синьо сънувам мъгли.

Настъпи ли утрото розово,

събуждам се жадна за синьо

и искам да върна любовите -
мечтаните сини измислици.