Изкоренявам.

Изкоренявам приказки от себе си,

изкоренявам хепи-ендове, измислени,

за да ни лъжат, че, ах, има "вечности"

и всичко ставало като по филмите.

Изкоренявам. И боли. Боли от истината,

че няма нищо безконечно, няма вечност

душата ми да приюти и стиховете...

Ще ме забравят, ще забравя до безбрежност.

Изкоренявам. Няма полза. Няма. Няма.

Защото част от мен ще вярва... вечно,

ще търси обич, в и н а г и Голямата,

която ще изкорени до край неверието.