Просто.

Помежду ни има многоточия -
купища въздишки ненаписани,
неизмислени истории и прочее
и не зная как не са ми писнали.

И не зная как не си ми казал "Стига!"
и че любовта ни дяволи я взели.
Че от обич аз изобщо не разбирам,
но я искам. И защо от теб, нали.

И защо сънувам сини сънища,
а пък вечно е кафяво във очите ми
и защо ми се напукват устните
и защо избрах си тебе да обичам?

Ще ти кажа - лутах се във тъмното,
бях уплашена, объркана и търсех
светлина и срещнах - тебе. Слънцето.
Просто е. Намерих те. Сега не търся.