Защото пеперудите са факт.
Завесата отдавна вече падна.
Да, не е край, но не е и антракт
и всичкият декор ни е откраднат.
Защото ми дотегна от сълзи,
любовите на болки заприличаха.
Не знае никой. Ти поне кажи...
Къде отиде сцената с обичането?
24 януари, 2014
20 януари, 2014
Закъсване.
Подранявам твърде късно,
както винаги, разбира се.
Зимата сърдито съска,
вика ми да се прибирам.
Че съм полудяла, виждаш ли
и на пролет още не приличам,
че са нужни още много дни,
а пък вече те обичам...
А пък вече хич не ми се спи
и не ми се чака "още малко само".
Късно. Аз не знам, но знаеш ти -
закъснявам твърде рано.
както винаги, разбира се.
Зимата сърдито съска,
вика ми да се прибирам.
Че съм полудяла, виждаш ли
и на пролет още не приличам,
че са нужни още много дни,
а пък вече те обичам...
А пък вече хич не ми се спи
и не ми се чака "още малко само".
Късно. Аз не знам, но знаеш ти -
закъснявам твърде рано.
11 януари, 2014
Мълчаливо.
А така ми се мълчи с теб.
Точно с теб.
Докато чаят ми изстива,
докато мъглата
пълзи из града,
докато съвсем онемея
и думите задраскат
в гърлото ми.
Точно с теб
ми се мълчи.
Точно с теб.
Докато чаят ми изстива,
докато мъглата
пълзи из града,
докато съвсем онемея
и думите задраскат
в гърлото ми.
Точно с теб
ми се мълчи.
Абонамент за:
Публикации (Atom)