Подранявам твърде късно,
както винаги, разбира се.
Зимата сърдито съска,
вика ми да се прибирам.
Че съм полудяла, виждаш ли
и на пролет още не приличам,
че са нужни още много дни,
а пък вече те обичам...
А пък вече хич не ми се спи
и не ми се чака "още малко само".
Късно. Аз не знам, но знаеш ти -
закъснявам твърде рано.
Няма коментари:
Публикуване на коментар