20 януари, 2014

Закъсване.

Подранявам твърде късно,
както винаги, разбира се.
Зимата сърдито съска,
вика ми да се прибирам.

Че съм полудяла, виждаш ли
и на пролет още не приличам,
че са нужни още много дни,
а пък вече те обичам...

А пък вече хич не ми се спи
и не ми се чака "още малко само".
Късно. Аз не знам, но знаеш ти -
закъснявам твърде рано.

Няма коментари:

Публикуване на коментар