На дъното.

Аз ти подавам солницата,
защото те обичам.
Ти хвърляш сол в раните ми...
и на море ли ти приличам?

А тъкмо ти удави всички кораби,
"потънали гемии" май им викаха.
Вълните ги превърнаха в спомени
и чайките ги увековечиха с писъци.

Аз от нежност съм стигнала дъното,
и цялата ръжда си заслужавам, знам.
Да, може би си прав за първото, но...
Забравяш, че те срещнах точно там.