28 септември, 2014

Иска ми се.

Иска ми се да не спира да вали,
за да ми напомня още дълго за лятото,
което или не се опита, или се провали,
но есента е вече факт, а си отиде то...

Иска ми се да не я усещам (вече я усещам)
като втора, по-студена кожа.
Връщам календара. Да не ме подсеща
и да няма за какво да се тревожа.


23 септември, 2014

Суеверия.


Тръгнала е черната котка
някъде по котешки работи
и въобще не я интересува
че ти пресича пътя на отиване
стъпките ѝ са толкова леки
че просто е невъзможно
да смажат късмета ти
потрепват мустачките ѝ
почти подигравателно
докато те гледа как се
завърташ три пъти около
себе си и някак забравяш
да спреш и се превръщаш
в най-обърканата планета.

Ако ти трябва спътник
вземи си черна котка -
за късмет.

17 септември, 2014

Вземи се в ръце.

И с последна въздишка
хвърлена през рамо
като сол против дяволи
се взимам в ръце защото
няма кой да ме вземе
в своите.


14 септември, 2014

И никога август.

И винаги е септември
когато сънувам
пеперудите в стомаха
бучащата в ушите кръв
сърцетуп-туп-туп-ите
и изгарянето
от едно докосване
и когато се събудя
винаги е септември.

И никога август.

11 септември, 2014

В заключение.

И накрая
всичко се свежда до
"радвам се, че се прибрах"
"обичам те"
до чаят с мед и бисквитите
и парченцето шоколад
до внезапният смях
предизвикал критичните
погледи на околните

останалото е просто...
вятър.

10 септември, 2014

Вятър работа.



Канелата в кафето ми е повече
и мислите в главата ми преливат. 
Вън ранно утро е, а късно е за обич,
глухарчетата чак ми се присмиват.

Че са последни за сезона, а изтраяха, 
за разлика от моите любови (все големи)
които ги отнася вечно вятърът
и ей го - само стъбълца за мене. 

И аз им се усмихвам виновато - 
с глухарчета не може да се спори. 
Затварям във буркани лятото
и чакам вятъра да се повтори.

07 септември, 2014

Три пласта облаци.

Под три пласта облаци
не знам къде се намирам
не знам как се чувствам
и дъждът идва
почти като спасение
но всъщност ме дави
корабокруширам
в теб.