Канелата в кафето ми е повече
и мислите в главата ми преливат.
Вън ранно утро е, а късно е за обич,
глухарчетата чак ми се присмиват.
Че са последни за сезона, а изтраяха,
за разлика от моите любови (все големи)
които ги отнася вечно вятърът
и ей го - само стъбълца за мене.
И
аз им се усмихвам виновато -
с
глухарчета не може да се спори.
Затварям
във буркани лятото
и чакам вятъра да се повтори.
Няма коментари:
Публикуване на коментар