Чернилката в мастилото като отрова
поглъща синьото и всеки стих вгорчава.
Да хвърля ли през рамото подкова?
Не знам дори дали си заслужава.
Не ме докосвай, да не потъмнееш...
Крилете ми са гарваново-черни,
от мракът в мен съвсем ще ослепееш,
а светлото във теб ще ме изнерви.
Ела, ако не те е страх от тъмното,
ще те завия със небе беззвездно.
До моето сърце отвежда стръмното,
а вътре в него има безнадеждност.
Няма коментари:
Публикуване на коментар