23 февруари, 2015

И после...


Спах сто години - сън без сънища,
събудих се... прииска ми се да не бях.
Огледах се - то кралството е същото
и по-добре ми беше май, докато спях.

Не зная кой успя да развали магията,
намеря ли го - по-добре да е брониран.
Да, ще му дам ръката си. Ще го пребия
и после... връщам се да си доспивам.

19 февруари, 2015

Нищо не е...



Шия одеяло от надежди,
за огрев събирам звезди,
от сърцето си тегля прежда,
павирам  пътя с нови мечти.
 
Шия одеяло от надежди,
за да има с какво да се завиеш,
когато ти потрябва нежност
и имаш нужда да се скриеш.
 
Шия одеяло от надежди,
тук ще бъдеш в безопасност.
Нищо не е б е з н а д е ж д н о,
запомни го, ти в частност.

12 февруари, 2015

(празни) обещания.



Заклевам се, че няма да говоря,
заклевам се, че само ще мълча
и само нощем ще си паля огън
от всички неизречени неща.

Заклевам се, че няма да е трудно,
заклевам се, че няма да боли
и само нощем ще съм дълго будна,
защото премълчаното тежи.
 
Заклевам се, ах, дявол да го вземе!
Заклевам се, че ще се проваля,
ще рухнат обещания без време...
Покрий се, щом реша да споделя.


02 февруари, 2015

Обещавам.



Обещавам ти щастлив край,
ако ми намериш началото.
Обещавам ти да прилича на рай
с вкус на сладко от портокали.
 
Обещавам ти, какво - познай.
Вече трябва да се е разбрало.
Обещавам ти щастлив край,
ако ми намериш началото.