А после

А после се замислих и си казах,
че може би те искам във живота си,
но ти се беше тръгнал тъй отдавна,
че улиците даже не те помнеха...

А после се разплаках и си казах,
че може би такава е съдбата ни -
един от друг далеч, отхвърлени
от де що има радост по земята.

А после се ядосах и си тръгнах,
да търся други пътища, защото
може би, макар и много трудно
да те открия другаде
възможно е.

В края на краищата...

В края на краищата - минава,
и тежките рани зарастват,
и буйни огньове изтляват,
цветята от нищо порастват.
А сърцето – лекува се, знаеш,
и с парчетата липсващи диша.
Ти без Него пак ще мечтаеш,
но за Него ръката ще пише.
И за Него ще дрънкат струни,
ще проплаче дори китарата.
Ще остане стихът без думи,
песента е за Него – цялата.
И сълзите са всичките негови,
и усмивките – кой ги брои?
Само Той ти се губи винаги
... и не знае колко боли.

Рими

17

Пред теб се разголвам цялата,
душата ми гледаш на рентген
и нито чиста, нито пък бяла е,
а странна и шарена - като мен.

И такава ще ме обичаш, знам го.
На пръсти повдигаща се към небето,
влюбена в теб за постоянно
и обичаща винаги като за последно.

И говореща с птици и с кактуси,
уморена от хора и "Сбогом".
Все още съм на седемнадесет,
запомни го - цифром и словом.

***

Белязаните

Такива се срещаме – белязани,
загрубели от много обичане.
С напукани устни от думи неказани,
а колко още има за изричане.

Такива се срещаме – полудели,
от търсенето на единствения.
От невъзможна любов оглупели,
но все още силно искащи я.

Такива се срещаме – каквито сме,
странни и луди... и необясними.
И такива после си се обичаме -
белязани, груби и... в рими.

***

Евентуално

Ще се срещнем евентуално
и съвсем неочаквано дори.
На мен ще ми бъде досадно,
главата ще ме заболи.

Евентуално ще те намразя
някъде след втората дума
и номерът ти да запазя
няма да ми дойде на ума.

А после, след някакво време
ще стане съвсем банално.
Преди всичко за мене - 
ще те обикна евентуално.

Приказно

Не съм принцеса, но танцувах с дяволи
и стъклени пантофки си обувах,
гласът си дадох, ядох странна ябълка
и цяло блато жаби изцелувах.

Дочаках конят, принцът не дочаках,
косата си сама отрязах – с нож.
Във кулата до късно нощем плаках,
задето е магьосникът тъй лош.

Сега не вярвам, в никого не вярвам,
във феята, във принца, във ловеца...
Забравих с времето да се окайвам, че
не ми е писано да съм принцеса.