Обичай ме.

Обичай ме
задъхано, лудо
и съвсем неочаквано
обичай ме
защото съм странна
и непонятна
обичай ме
въпреки всички
различия
обичай ме
и казвай, че само мен
ще обичаш
излъжи ме
че си струва за теб
да сваля маската
разочаровай се
като всички останали
щом не прескочиш
стената
изкрещи "луда за връзване"
в лицето ми
и на мен се сърди
че се скъса въжето
тръгни си
без да се обръщаш
уморен от обичане
на такива като мен
н е в ъ з м о ж н и
всичките си приличаме.

Защото.

Защото пеперудите са факт.
Завесата отдавна вече падна.
Да, не е край, но не е и антракт
и всичкият декор ни е откраднат.

Защото ми дотегна от сълзи,
любовите на болки заприличаха.
Не знае никой. Ти поне кажи...
Къде отиде сцената с обичането?

Закъсване.

Подранявам твърде късно,
както винаги, разбира се.
Зимата сърдито съска,
вика ми да се прибирам.

Че съм полудяла, виждаш ли
и на пролет още не приличам,
че са нужни още много дни,
а пък вече те обичам...

А пък вече хич не ми се спи
и не ми се чака "още малко само".
Късно. Аз не знам, но знаеш ти -
закъснявам твърде рано.

Мълчаливо.

А така ми се мълчи с теб.
Точно с теб.
Докато чаят ми изстива,
докато мъглата
пълзи из града,
докато съвсем онемея
и думите задраскат
в гърлото ми.
Точно с теб
ми се мълчи.

...

Принце, остани си у дома,
най-хубавия кон не оседлавай,
през девет планини и езера
върви и друга някоя спасявай.

Принцесата ти тук я няма вече,
събуди се, но не е, не е същата.
Ако си умен ще стоиш далече,
излъжеш ли се - няма връщане.

Принцесата ти не е тук, повярвай,
зъбата е, и зла, и много гадна.
Ако не искаш да те схруска - бягай
преди да е решила, че е гладна.

Утре.

Днес ме обичай. Утре може да ме няма.
Целувай ме, още, чак до изтръпване.
Не припознавай любов, не голямата...
че ще боли, ще тежи, щом си тръгнем.

Рисувай със устни, пиши се по мен.
Да споделим леглото. И цигарите.
Тук съм днес. Само днес. Само за ден.
Днес обичам те. Утре - със здраве!

Още ли?

Вземи ме. Ако ме поискаш.
Обичай ме - ако ти стиска.
Ще те разбия. Ти ще смееш ли?
Мен да разбиеш ще пробваш ли?
Не тичай към мен - ще се спънеш.
Ако сега ти кресна - ще се огънеш ли?

Ако поискам ще ти взема всичко.
Още ли искаш мен да обичаш?