26 февруари, 2014
Стискай устни.
Стискай устни,
не казвай нищо.
Вече е късно
да се обичаме.
Вече е късно
и е излишно.
Стискай устни.
Обичай скришно.
06 февруари, 2014
Колко ми струва.
Колко струва да те обичам?
Няколко сърцетупа,
мисли, към теб отвличани,
нова любима група.
Няколко нови изгаряния.
Малки - на трета степен.
Името ти да повтарям,
без да те има до мен.
Няколко нови стиха,
с няколко рими неточни
и още не съм го измислила...
колко ми струва точно?
Няколко сърцетупа,
мисли, към теб отвличани,
нова любима група.
Няколко нови изгаряния.
Малки - на трета степен.
Името ти да повтарям,
без да те има до мен.
Няколко нови стиха,
с няколко рими неточни
и още не съм го измислила...
колко ми струва точно?
05 февруари, 2014
Обичай ме.
Обичай ме
задъхано, лудо
и съвсем неочаквано
обичай ме
защото съм странна
и непонятна
обичай ме
въпреки всички
различия
обичай ме
и казвай, че само мен
ще обичаш
излъжи ме
че си струва за теб
да сваля маската
разочаровай се
като всички останали
щом не прескочиш
стената
изкрещи "луда за връзване"
в лицето ми
и на мен се сърди
че се скъса въжето
тръгни си
без да се обръщаш
уморен от обичане
на такива като мен
н е в ъ з м о ж н и
всичките си приличаме.
задъхано, лудо
и съвсем неочаквано
обичай ме
защото съм странна
и непонятна
обичай ме
въпреки всички
различия
обичай ме
и казвай, че само мен
ще обичаш
излъжи ме
че си струва за теб
да сваля маската
разочаровай се
като всички останали
щом не прескочиш
стената
изкрещи "луда за връзване"
в лицето ми
и на мен се сърди
че се скъса въжето
тръгни си
без да се обръщаш
уморен от обичане
на такива като мен
н е в ъ з м о ж н и
всичките си приличаме.
24 януари, 2014
Защото.
Защото пеперудите са факт.
Завесата отдавна вече падна.
Да, не е край, но не е и антракт
и всичкият декор ни е откраднат.
Защото ми дотегна от сълзи,
любовите на болки заприличаха.
Не знае никой. Ти поне кажи...
Къде отиде сцената с обичането?
Завесата отдавна вече падна.
Да, не е край, но не е и антракт
и всичкият декор ни е откраднат.
Защото ми дотегна от сълзи,
любовите на болки заприличаха.
Не знае никой. Ти поне кажи...
Къде отиде сцената с обичането?
20 януари, 2014
Закъсване.
Подранявам твърде късно,
както винаги, разбира се.
Зимата сърдито съска,
вика ми да се прибирам.
Че съм полудяла, виждаш ли
и на пролет още не приличам,
че са нужни още много дни,
а пък вече те обичам...
А пък вече хич не ми се спи
и не ми се чака "още малко само".
Късно. Аз не знам, но знаеш ти -
закъснявам твърде рано.
както винаги, разбира се.
Зимата сърдито съска,
вика ми да се прибирам.
Че съм полудяла, виждаш ли
и на пролет още не приличам,
че са нужни още много дни,
а пък вече те обичам...
А пък вече хич не ми се спи
и не ми се чака "още малко само".
Късно. Аз не знам, но знаеш ти -
закъснявам твърде рано.
11 януари, 2014
Мълчаливо.
А така ми се мълчи с теб.
Точно с теб.
Докато чаят ми изстива,
докато мъглата
пълзи из града,
докато съвсем онемея
и думите задраскат
в гърлото ми.
Точно с теб
ми се мълчи.
Точно с теб.
Докато чаят ми изстива,
докато мъглата
пълзи из града,
докато съвсем онемея
и думите задраскат
в гърлото ми.
Точно с теб
ми се мълчи.
10 декември, 2013
...
Принце, остани си у дома,
най-хубавия кон не оседлавай,
през девет планини и езера
върви и друга някоя спасявай.
Принцесата ти тук я няма вече,
събуди се, но не е, не е същата.
Ако си умен ще стоиш далече,
излъжеш ли се - няма връщане.
Принцесата ти не е тук, повярвай,
зъбата е, и зла, и много гадна.
Ако не искаш да те схруска - бягай
преди да е решила, че е гладна.
най-хубавия кон не оседлавай,
през девет планини и езера
върви и друга някоя спасявай.
Принцесата ти тук я няма вече,
събуди се, но не е, не е същата.
Ако си умен ще стоиш далече,
излъжеш ли се - няма връщане.
Принцесата ти не е тук, повярвай,
зъбата е, и зла, и много гадна.
Ако не искаш да те схруска - бягай
преди да е решила, че е гладна.
Абонамент за:
Публикации (Atom)