Аз ти подавам солницата,
защото те обичам.
Ти хвърляш сол в раните ми...
и на море ли ти приличам?
А тъкмо ти удави всички кораби,
"потънали гемии" май им викаха.
Вълните ги превърнаха в спомени
и чайките ги увековечиха с писъци.
Аз от нежност съм стигнала дъното,
и цялата ръжда си заслужавам, знам.
Да, може би си прав за първото, но...
Забравяш, че те срещнах точно там.
12 март, 2014
26 февруари, 2014
Стискай устни.
Стискай устни,
не казвай нищо.
Вече е късно
да се обичаме.
Вече е късно
и е излишно.
Стискай устни.
Обичай скришно.
06 февруари, 2014
Колко ми струва.
Колко струва да те обичам?
Няколко сърцетупа,
мисли, към теб отвличани,
нова любима група.
Няколко нови изгаряния.
Малки - на трета степен.
Името ти да повтарям,
без да те има до мен.
Няколко нови стиха,
с няколко рими неточни
и още не съм го измислила...
колко ми струва точно?
Няколко сърцетупа,
мисли, към теб отвличани,
нова любима група.
Няколко нови изгаряния.
Малки - на трета степен.
Името ти да повтарям,
без да те има до мен.
Няколко нови стиха,
с няколко рими неточни
и още не съм го измислила...
колко ми струва точно?
05 февруари, 2014
Обичай ме.
Обичай ме
задъхано, лудо
и съвсем неочаквано
обичай ме
защото съм странна
и непонятна
обичай ме
въпреки всички
различия
обичай ме
и казвай, че само мен
ще обичаш
излъжи ме
че си струва за теб
да сваля маската
разочаровай се
като всички останали
щом не прескочиш
стената
изкрещи "луда за връзване"
в лицето ми
и на мен се сърди
че се скъса въжето
тръгни си
без да се обръщаш
уморен от обичане
на такива като мен
н е в ъ з м о ж н и
всичките си приличаме.
задъхано, лудо
и съвсем неочаквано
обичай ме
защото съм странна
и непонятна
обичай ме
въпреки всички
различия
обичай ме
и казвай, че само мен
ще обичаш
излъжи ме
че си струва за теб
да сваля маската
разочаровай се
като всички останали
щом не прескочиш
стената
изкрещи "луда за връзване"
в лицето ми
и на мен се сърди
че се скъса въжето
тръгни си
без да се обръщаш
уморен от обичане
на такива като мен
н е в ъ з м о ж н и
всичките си приличаме.
24 януари, 2014
Защото.
Защото пеперудите са факт.
Завесата отдавна вече падна.
Да, не е край, но не е и антракт
и всичкият декор ни е откраднат.
Защото ми дотегна от сълзи,
любовите на болки заприличаха.
Не знае никой. Ти поне кажи...
Къде отиде сцената с обичането?
Завесата отдавна вече падна.
Да, не е край, но не е и антракт
и всичкият декор ни е откраднат.
Защото ми дотегна от сълзи,
любовите на болки заприличаха.
Не знае никой. Ти поне кажи...
Къде отиде сцената с обичането?
20 януари, 2014
Закъсване.
Подранявам твърде късно,
както винаги, разбира се.
Зимата сърдито съска,
вика ми да се прибирам.
Че съм полудяла, виждаш ли
и на пролет още не приличам,
че са нужни още много дни,
а пък вече те обичам...
А пък вече хич не ми се спи
и не ми се чака "още малко само".
Късно. Аз не знам, но знаеш ти -
закъснявам твърде рано.
както винаги, разбира се.
Зимата сърдито съска,
вика ми да се прибирам.
Че съм полудяла, виждаш ли
и на пролет още не приличам,
че са нужни още много дни,
а пък вече те обичам...
А пък вече хич не ми се спи
и не ми се чака "още малко само".
Късно. Аз не знам, но знаеш ти -
закъснявам твърде рано.
11 януари, 2014
Мълчаливо.
А така ми се мълчи с теб.
Точно с теб.
Докато чаят ми изстива,
докато мъглата
пълзи из града,
докато съвсем онемея
и думите задраскат
в гърлото ми.
Точно с теб
ми се мълчи.
Точно с теб.
Докато чаят ми изстива,
докато мъглата
пълзи из града,
докато съвсем онемея
и думите задраскат
в гърлото ми.
Точно с теб
ми се мълчи.
Абонамент за:
Публикации (Atom)