Някой ден.

Някой ден ще си сплета
косите и ще отекват силно
стъпките ми с токчетата,
които така и не обикнах.

Някой ден ще въздишат
и след мен по улиците
ще се опитват да ме разсмиват
ще им вярвам на измислиците.

Някой ден ще стана момиче
и  дори ще ми бъде удобно
и дори такава ще се обичам,
до тогава ще бъда момченце

злобно.

Когато.

Когато се научиш да обичаш
най-първо себе си, ще бъде късно.
Обичаните ще са си отишли
с каквото са могли да си откъснат.

И ще се чувстваш като бял и празен
лист, който никога не са запълнили
със думи от любов или поне омраза,
защото май мастилото е свършило.

Когато се научиш да обичаш
най-първо себе си, ще бъде късно.
Не ти остава нищо за обичане,
когато вече всичко е откъснато.

Сирени.

Тия сирени не са като онези
дето са водели моряците
към гибел с песните си
те дори не могат да пеят
внимание това е тест
неразбираемо пращене
внимание опасност от
неразбираемо пращене
слънчев октомрийски ден
внимание опасност от
птичките пеят и така не
наводнение
ми се ходеше на лекции
внимание
искам просто да събера
внимание
малко слънчеви лъчи
опасност от
за зимата
наводнение
не тия сирени определено
не са като онези
дето са водели моряците
към гибел

внимание!!!

Do not disturb.

Имам чувството че
здравият ми разум
(ако изобщо имам)
си е пуснал болнични
отишъл е на почивка
в скъп хотел в една
луксозна стая
с бележка на вратата
„do not disturb„
запалил е цигара
на плочките в банята
е легнал и разплакан
очаква да не го намеря

не бой се
няма и да пробвам.

Мразя октомври.

Давя октомври в чая си
издишвам цигарен дим
в лицето му и го пъдя
както се пъди нежелан
любовник
после на терасата
ще се опита да ме впечатли
с лъжлива безоблачност
почти пролетна
късно разкаян

мразя октомври
винаги късно се сеща
че не е август.

Иска ми се.

Иска ми се да не спира да вали,
за да ми напомня още дълго за лятото,
което или не се опита, или се провали,
но есента е вече факт, а си отиде то...

Иска ми се да не я усещам (вече я усещам)
като втора, по-студена кожа.
Връщам календара. Да не ме подсеща
и да няма за какво да се тревожа.

Суеверия.

Тръгнала е черната котка

някъде по котешки работи

и въобще не я интересува

че ти пресича пътя на отиване

стъпките ѝ са толкова леки

че просто е невъзможно

да смажат късмета ти

потрепват мустачките ѝ

почти подигравателно

докато те гледа как се

завърташ три пъти около

себе си и някак забравяш

да спреш и се превръщаш

в най-обърканата планета.

Ако ти трябва спътник

вземи си черна котка -

за късмет.