За всичко обвинявам есента.

За всичко обвинявам есента!

За хремата и за умората,

че вече ставам рано сутринта

на лекции да ходя като хората.

Че все ми е студено вкъщи,

а за навън въобще да не говорим... 

И всички са така намръщени

и все по-често им се спори.

И музата ми никаква я няма...

Опитвам се да пиша, ето на - 

(с усилие) излиза само драма.

За всичко обвинявам есента!

Май ще рискувам.

Отивам си, преди да съм пристигнала,

изгубвам се, преди да се намеря,

намразвам те, преди да съм обичала,

пропадам, нищо, че не се катеря.
 

Изплаках се, преди да съм се смяла,

разлюбих те, преди да съм се влюбила,

преди да съм те срещнала  - раздяла...

преди да те спечеля, вече съм загубила.
 

Отивам си, преди да съм пристигнала,

намеря ли те – ще те преживея.

Макар че от любов не се умирало...

май ще рискувам да умра без нея.

Затишие пред буря.

Пред буря всичко е притихнало,

задушно, даже малко прашно...

И после, щом небето прихне,

ти става много, много страшно.
 

Усещаш ли, че буря се задава?

Усещаш ли, че тебе гони облакът?

Настигне ли те, знай, ще те удави,

не можеш да избягаш този път.
 

Пред буря всичко е притихнало,

мълча и ми е малко прашно...

Обаче после, щом над тебе прихна,

ще стане много, много страшно.

Понеже.

Понеже казват "злото никога не спи",
досещай се защо съм вечно будна.
"Да спи под камък". Камъка хвърли,
завий ме, после можеш да си тръгваш.

Благодарности.

Благодаря на всичките приятели,

които ми обръщат гърбовете си.

Защото става лесно... не боли,

когато ги изтръгвам от сърцето си.
 

Благодаря на всичките удавници, 

които съм спасила от самите тях.

Не плувам. Нямам пояс, плавници,

но влизах в най-дълбокото без страх.

  

Благодаря на всичките приятели, 

които си отиват.  Е, на добър час!

Животът все така прекрасен е дори

при липсата на хора като вас.

Като спасителят в ръжта.

Искаш да бъдеш спасител

като спасителят в ръжта. 

Кого ще избавиш от гибел,

щом вече си в пропастта?
 

Ръжта е вече прецъфтяла

и никой не целува никого.

Не пламва Джени цялата

целувала ли е... кого?
 

Искаш да бъдеш спасител

като спасителят в ръжта.

Преди да спасяваш от гибел,

недей да падаш в пропастта.

Пролетно.

Пролетта е мокра и разплакана

като изоставена любовница,

някой си е тръгнал без протакане,

някой е оставен в безизходица.
 

Пролетта е тъжна и разкаляна

и се чувства страшно нежелана.

Аз съм пролет. Вече се разпадам

и умирам. За да не остана.