Ей така

Ти си ми трън в очите,
аз съм ти камък на шията,
ако ме заслепят сълзите,
може да те убия.

Ти си ми камък в обувката,
аз съм ти трън в петата,
боли от твойта милувка,
бода те и тъй нататък.

Ти си ми гръм в рая,
аз съм ти ад на земята,
обичам те, друго не зная,

ей така стоят нещата.

Старомодно.

Другите се обичат 
модерно и грубо
в петдесет нюанса
аз теб старомодно
и само в един - 
до безкрайност.

Февруарско.

Вън вече мирише на будни кокичета,
показват краката си млади момичета,
обичат се котките... птичките пеят,
намръщени баби по-често се смеят.

Вън вече се стопля и става приятно
и само едничко ми е непонятно -
Февруари, с  какво да те римувам,
преди със теб да се сбогувам?

А зимата...

А зимата съвсем не си отива
и някъде под  всички снегове,
кокичетата още си доспиват,
понеже пролетта не ги зове.

И зимата съвсем не си отива,
на мен ми е омръзнало от нея,
но ти със одеяло ме завиваш.
Целуваш ме, тя нека си вилнее.

А зимата съвсем не си отива,
но пролетта е точно тук, при мен.
Целуваш ме, вън нека си е сиво,
със тебе ми е пролет всеки ден.

За всичко обвинявам есента.

За всичко обвинявам есента!

За хремата и за умората,

че вече ставам рано сутринта

на лекции да ходя като хората.

Че все ми е студено вкъщи,

а за навън въобще да не говорим... 

И всички са така намръщени

и все по-често им се спори.

И музата ми никаква я няма...

Опитвам се да пиша, ето на - 

(с усилие) излиза само драма.

За всичко обвинявам есента!

Май ще рискувам.

Отивам си, преди да съм пристигнала,

изгубвам се, преди да се намеря,

намразвам те, преди да съм обичала,

пропадам, нищо, че не се катеря.
 

Изплаках се, преди да съм се смяла,

разлюбих те, преди да съм се влюбила,

преди да съм те срещнала  - раздяла...

преди да те спечеля, вече съм загубила.
 

Отивам си, преди да съм пристигнала,

намеря ли те – ще те преживея.

Макар че от любов не се умирало...

май ще рискувам да умра без нея.

Затишие пред буря.

Пред буря всичко е притихнало,

задушно, даже малко прашно...

И после, щом небето прихне,

ти става много, много страшно.
 

Усещаш ли, че буря се задава?

Усещаш ли, че тебе гони облакът?

Настигне ли те, знай, ще те удави,

не можеш да избягаш този път.
 

Пред буря всичко е притихнало,

мълча и ми е малко прашно...

Обаче после, щом над тебе прихна,

ще стане много, много страшно.