Истината горчи.

Истината горчи,
а лъжите са захаросани,
лепят се по бедрата,
вълнуват кръвното,
развалят зъбите,
вредят на сърцето.

Помогни ми -
опитвам се да откажа
сладкото.

Докато

Докато се възмущавате
от цените на черешите,
аз се възхищавам
на цъфналите кестени.

Докато свъсени тичате
да не ви хване дъжда,
аз съм заета да обичам
поредната липа.

Докато не поздравя
поредното мокро грухарче,
няма да се прибера
у дома, макар че...

се страхувам от светкавиците.

Лъжлива пролет

Лъжлива пролет с цъфнали дървета
и вятър, режещ чак до кокал сякаш.
Това ли исках? Хлъзгави павета.
Такава пролет по-добре да не дочакаш.

Лъжлива пролет с минали кокичета,
измръзнали врабчета и овошки.
Разголени подсмърчащи момичета
с треперещи нозе я чакат още.

Лъжлива пролет с мокри люляци,
защо си толкова отчайващо студена?
Като любов, подмината на улицата -
прекрасна си, но не за мене.

Ако обичаш някого

Ако обичаш някого,
не го пускай  на свобода,
да обича други хора
Ако обичаш някого,
дръж го здраво
за врата,
докато не започне
да обича

само теб.

Ей така

Ти си ми трън в очите,
аз съм ти камък на шията,
ако ме заслепят сълзите,
може да те убия.

Ти си ми камък в обувката,
аз съм ти трън в петата,
боли от твойта милувка,
бода те и тъй нататък.

Ти си ми гръм в рая,
аз съм ти ад на земята,
обичам те, друго не зная,

ей така стоят нещата.

Старомодно.

Другите се обичат 
модерно и грубо
в петдесет нюанса
аз теб старомодно
и само в един - 
до безкрайност.

Февруарско.

Вън вече мирише на будни кокичета,
показват краката си млади момичета,
обичат се котките... птичките пеят,
намръщени баби по-често се смеят.

Вън вече се стопля и става приятно
и само едничко ми е непонятно -
Февруари, с  какво да те римувам,
преди със теб да се сбогувам?