Рими

17

Пред теб се разголвам цялата,
душата ми гледаш на рентген
и нито чиста, нито пък бяла е,
а странна и шарена - като мен.

И такава ще ме обичаш, знам го.
На пръсти повдигаща се към небето,
влюбена в теб за постоянно
и обичаща винаги като за последно.

И говореща с птици и с кактуси,
уморена от хора и "Сбогом".
Все още съм на седемнадесет,
запомни го - цифром и словом.

***

Белязаните

Такива се срещаме – белязани,
загрубели от много обичане.
С напукани устни от думи неказани,
а колко още има за изричане.

Такива се срещаме – полудели,
от търсенето на единствения.
От невъзможна любов оглупели,
но все още силно искащи я.

Такива се срещаме – каквито сме,
странни и луди... и необясними.
И такива после си се обичаме -
белязани, груби и... в рими.

***

Евентуално

Ще се срещнем евентуално
и съвсем неочаквано дори.
На мен ще ми бъде досадно,
главата ще ме заболи.

Евентуално ще те намразя
някъде след втората дума
и номерът ти да запазя
няма да ми дойде на ума.

А после, след някакво време
ще стане съвсем банално.
Преди всичко за мене - 
ще те обикна евентуално.

Приказно

Не съм принцеса, но танцувах с дяволи
и стъклени пантофки си обувах,
гласът си дадох, ядох странна ябълка
и цяло блато жаби изцелувах.

Дочаках конят, принцът не дочаках,
косата си сама отрязах – с нож.
Във кулата до късно нощем плаках,
задето е магьосникът тъй лош.

Сега не вярвам, в никого не вярвам,
във феята, във принца, във ловеца...
Забравих с времето да се окайвам, че
не ми е писано да съм принцеса.

Поезия

Така се виждам - сгушена в ръцете ти,
не ме изпускай, моля те, подръж ме
поне секунда още близо до сърцето си.
Изпуснеш ли ме, знай, че няма връщане.

За миг оставиш ли ме, ще се срина,
ще се разпадна във сълзи от летен дъжд,
от празнота и болка ще загина...
Не ме изпускай. Само дръж ме. Дръж.