Ако знаех...

Ако знаех
че ще се родя такава
щях да извикам
"спрете! искам да сляза!"
още от самото начало
сега се мъча в този свят
където римата е мит
поетите са "странни птици"
а цигарите - твърде скъпи
и така ми е трудно
да се впиша с моите
книги, триъгъ∆ници
и неродени все още
стихове
спрете! искам да сляза!
викам с цяло гърло
и нищо, както винаги
не се случва
на планетата
"накоголимупука"

Безсънно

Чета книгите
отзад напред
да не би да пропусна
нещо
вън прилепите
се побъркват
от светлото
а на мене ми е
безсънно сутрешно
бeзсънно горещо
и
безсънно скапано
за разкош
а казвала ли съм ти
че мразя сутрините
и като Буковски
смятам, че дните
трябва да започват
чак от следобедите
един прилеп
прави пирует
над главата ми
безсънно объркан
ми се струва
завалията...

За малко

Помислих, че не си за мен,
за малко да пропусна чупката,
където ще се срещнем някой ден
и ще пропадна в заешката дупка.

И няма чай да пия със шапкаря,
не ще покаже пътя котаракът.
По страниците и сама ще шаря,
надявайки се само да ме чакаш.

А аз съм неразказана и истинска,
не съм измислена и книжно-прашна.
Ще напишем ли заедно приказката,
която ще си бъде само наша?

А после

А после се замислих и си казах,
че може би те искам във живота си,
но ти се беше тръгнал тъй отдавна,
че улиците даже не те помнеха...

А после се разплаках и си казах,
че може би такава е съдбата ни -
един от друг далеч, отхвърлени
от де що има радост по земята.

А после се ядосах и си тръгнах,
да търся други пътища, защото
може би, макар и много трудно
да те открия другаде
възможно е.

В края на краищата...

В края на краищата - минава,
и тежките рани зарастват,
и буйни огньове изтляват,
цветята от нищо порастват.
А сърцето – лекува се, знаеш,
и с парчетата липсващи диша.
Ти без Него пак ще мечтаеш,
но за Него ръката ще пише.
И за Него ще дрънкат струни,
ще проплаче дори китарата.
Ще остане стихът без думи,
песента е за Него – цялата.
И сълзите са всичките негови,
и усмивките – кой ги брои?
Само Той ти се губи винаги
... и не знае колко боли.

Рими

17

Пред теб се разголвам цялата,
душата ми гледаш на рентген
и нито чиста, нито пък бяла е,
а странна и шарена - като мен.

И такава ще ме обичаш, знам го.
На пръсти повдигаща се към небето,
влюбена в теб за постоянно
и обичаща винаги като за последно.

И говореща с птици и с кактуси,
уморена от хора и "Сбогом".
Все още съм на седемнадесет,
запомни го - цифром и словом.

***

Белязаните

Такива се срещаме – белязани,
загрубели от много обичане.
С напукани устни от думи неказани,
а колко още има за изричане.

Такива се срещаме – полудели,
от търсенето на единствения.
От невъзможна любов оглупели,
но все още силно искащи я.

Такива се срещаме – каквито сме,
странни и луди... и необясними.
И такива после си се обичаме -
белязани, груби и... в рими.

***

Евентуално

Ще се срещнем евентуално
и съвсем неочаквано дори.
На мен ще ми бъде досадно,
главата ще ме заболи.

Евентуално ще те намразя
някъде след втората дума
и номерът ти да запазя
няма да ми дойде на ума.

А после, след някакво време
ще стане съвсем банално.
Преди всичко за мене - 
ще те обикна евентуално.