Две неща.

От всичко, дето няма да ти кажа
ме мъчи страшно главоболие.
Ти искаше сама да се откажа
и ето - вече няма да говорим.

И ето - вече няма да мълчим
и нашето, удобното мълчание,
на други хора ще го подарим,
защото тук отдавна нежелано е.

И две неща ще трябва да запомня само,
веднъж завинаги... или поне до утре,
в сърцето си да погреба мълчанието
и други хора да не пускам вътре.

На дъното.

Аз ти подавам солницата,
защото те обичам.
Ти хвърляш сол в раните ми...
и на море ли ти приличам?

А тъкмо ти удави всички кораби,
"потънали гемии" май им викаха.
Вълните ги превърнаха в спомени
и чайките ги увековечиха с писъци.

Аз от нежност съм стигнала дъното,
и цялата ръжда си заслужавам, знам.
Да, може би си прав за първото, но...
Забравяш, че те срещнах точно там.

Стискай устни.

Стискай устни,
не казвай нищо.
Вече е късно
да се обичаме.

Вече е късно
и е излишно.
Стискай устни.
Обичай скришно. 

Колко ми струва.

Колко струва да те обичам?
Няколко сърцетупа,
мисли, към теб отвличани,
нова любима група.

Няколко нови изгаряния.
Малки - на трета степен.
Името ти да повтарям,
без да те има до мен.

Няколко нови стиха,
с няколко рими неточни
и още не съм го измислила...
колко ми струва точно?

Обичай ме.

Обичай ме
задъхано, лудо
и съвсем неочаквано
обичай ме
защото съм странна
и непонятна
обичай ме
въпреки всички
различия
обичай ме
и казвай, че само мен
ще обичаш
излъжи ме
че си струва за теб
да сваля маската
разочаровай се
като всички останали
щом не прескочиш
стената
изкрещи "луда за връзване"
в лицето ми
и на мен се сърди
че се скъса въжето
тръгни си
без да се обръщаш
уморен от обичане
на такива като мен
н е в ъ з м о ж н и
всичките си приличаме.

Защото.

Защото пеперудите са факт.
Завесата отдавна вече падна.
Да, не е край, но не е и антракт
и всичкият декор ни е откраднат.

Защото ми дотегна от сълзи,
любовите на болки заприличаха.
Не знае никой. Ти поне кажи...
Къде отиде сцената с обичането?

Закъсване.

Подранявам твърде късно,
както винаги, разбира се.
Зимата сърдито съска,
вика ми да се прибирам.

Че съм полудяла, виждаш ли
и на пролет още не приличам,
че са нужни още много дни,
а пък вече те обичам...

А пък вече хич не ми се спи
и не ми се чака "още малко само".
Късно. Аз не знам, но знаеш ти -
закъснявам твърде рано.