Морско.

Аз помня морето, а то ме забрави.
Зарових си в пясъка всичките грижи,
погребах ги. Всичките. Там ги оставих
и повече нямам рани за близане.

Сега съм свободна. От всичко свободна
и толкова много съм приземена,
че май не си спомням какво беше полет
но вече  не мисля, че има значение.

И, да, в морето една песъчинка съм -
така и не разбрах какво е плуване.
Почти постоянно се давя насън,
наяве се боря и не потъвам.

Разни болести.

Тежко болна съм от безмузие
и всичките ми стихове умират
неродени. Гони ме без(д)умие
Късно лягам. Рано се прибирам.

Може би причината е в лятото,
дето не прилича на предишното.
Или ако не обичаш качествено,
писането просто е излишно?

Две неща.

От всичко, дето няма да ти кажа
ме мъчи страшно главоболие.
Ти искаше сама да се откажа
и ето - вече няма да говорим.

И ето - вече няма да мълчим
и нашето, удобното мълчание,
на други хора ще го подарим,
защото тук отдавна нежелано е.

И две неща ще трябва да запомня само,
веднъж завинаги... или поне до утре,
в сърцето си да погреба мълчанието
и други хора да не пускам вътре.

На дъното.

Аз ти подавам солницата,
защото те обичам.
Ти хвърляш сол в раните ми...
и на море ли ти приличам?

А тъкмо ти удави всички кораби,
"потънали гемии" май им викаха.
Вълните ги превърнаха в спомени
и чайките ги увековечиха с писъци.

Аз от нежност съм стигнала дъното,
и цялата ръжда си заслужавам, знам.
Да, може би си прав за първото, но...
Забравяш, че те срещнах точно там.

Стискай устни.

Стискай устни,
не казвай нищо.
Вече е късно
да се обичаме.

Вече е късно
и е излишно.
Стискай устни.
Обичай скришно. 

Колко ми струва.

Колко струва да те обичам?
Няколко сърцетупа,
мисли, към теб отвличани,
нова любима група.

Няколко нови изгаряния.
Малки - на трета степен.
Името ти да повтарям,
без да те има до мен.

Няколко нови стиха,
с няколко рими неточни
и още не съм го измислила...
колко ми струва точно?

Обичай ме.

Обичай ме
задъхано, лудо
и съвсем неочаквано
обичай ме
защото съм странна
и непонятна
обичай ме
въпреки всички
различия
обичай ме
и казвай, че само мен
ще обичаш
излъжи ме
че си струва за теб
да сваля маската
разочаровай се
като всички останали
щом не прескочиш
стената
изкрещи "луда за връзване"
в лицето ми
и на мен се сърди
че се скъса въжето
тръгни си
без да се обръщаш
уморен от обичане
на такива като мен
н е в ъ з м о ж н и
всичките си приличаме.