Кога то?

Когато спра да казвам първо не
когато спра да се обичам
когато ми поникнат пак криле
когато пак след нещо се затичам
когато пак се влюбя безрасъдно
когато се науча да се пиша
когато не стоя до късно будна
когато се науча как се диша
когато спра цигарите (наистина)
когато си отрежа пак косата
когато във дъжда настина
когато е светът в краката ми
когато спра да се залъгвам
когато спра да казвам винаги
когато се откажа от когато
кога то ще се случи и дали?

Отлитай.

Ти си ангел, па-па-паднал,
чаровно килнат носиш
ореолът с блясъка отслабнал
и внимание си просиш.
И крилете са просто украса -
бели, след теб се влачат...
Не лъжи, знам, че са патешки
и отлитай, без повече крякане.

Някой ден.

Някой ден ще си сплета
косите и ще отекват силно
стъпките ми с токчетата,
които така и не обикнах.

Някой ден ще въздишат
и след мен по улиците
ще се опитват да ме разсмиват
ще им вярвам на измислиците.

Някой ден ще стана момиче
и  дори ще ми бъде удобно
и дори такава ще се обичам,
до тогава ще бъда момченце

злобно.

Когато.

Когато се научиш да обичаш
най-първо себе си, ще бъде късно.
Обичаните ще са си отишли
с каквото са могли да си откъснат.

И ще се чувстваш като бял и празен
лист, който никога не са запълнили
със думи от любов или поне омраза,
защото май мастилото е свършило.

Когато се научиш да обичаш
най-първо себе си, ще бъде късно.
Не ти остава нищо за обичане,
когато вече всичко е откъснато.

Сирени.

Тия сирени не са като онези
дето са водели моряците
към гибел с песните си
те дори не могат да пеят
внимание това е тест
неразбираемо пращене
внимание опасност от
неразбираемо пращене
слънчев октомрийски ден
внимание опасност от
птичките пеят и така не
наводнение
ми се ходеше на лекции
внимание
искам просто да събера
внимание
малко слънчеви лъчи
опасност от
за зимата
наводнение
не тия сирени определено
не са като онези
дето са водели моряците
към гибел

внимание!!!

Do not disturb.

Имам чувството че
здравият ми разум
(ако изобщо имам)
си е пуснал болнични
отишъл е на почивка
в скъп хотел в една
луксозна стая
с бележка на вратата
„do not disturb„
запалил е цигара
на плочките в банята
е легнал и разплакан
очаква да не го намеря

не бой се
няма и да пробвам.

Мразя октомври.

Давя октомври в чая си
издишвам цигарен дим
в лицето му и го пъдя
както се пъди нежелан
любовник
после на терасата
ще се опита да ме впечатли
с лъжлива безоблачност
почти пролетна
късно разкаян

мразя октомври
винаги късно се сеща
че не е август.