И после...

Спах сто години - сън без сънища,
събудих се... прииска ми се да не бях.
Огледах се - то кралството е същото
и по-добре ми беше май, докато спях.

Не зная кой успя да развали магията,
намеря ли го - по-добре да е брониран.
Да, ще му дам ръката си. Ще го пребия
и после... връщам се да си доспивам.

Нищо не е...

Шия одеяло от надежди,

за огрев събирам звезди,

от сърцето си тегля прежда,

павирам  пътя с нови мечти.
 

Шия одеяло от надежди,

за да има с какво да се завиеш,

когато ти потрябва нежност

и имаш нужда да се скриеш.
 

Шия одеяло от надежди,

тук ще бъдеш в безопасност.

Нищо не е б е з н а д е ж д н о,

запомни го, ти в частност.

(празни) обещания.

Заклевам се, че няма да говоря,

заклевам се, че само ще мълча

и само нощем ще си паля огън

от всички неизречени неща.

Заклевам се, че няма да е трудно,

заклевам се, че няма да боли

и само нощем ще съм дълго будна,

защото премълчаното тежи.
 

Заклевам се, ах, дявол да го вземе!

Заклевам се, че ще се проваля,

ще рухнат обещания без време...

Покрий се, щом реша да споделя.

Обещавам.

Обещавам ти щастлив край,

ако ми намериш началото.

Обещавам ти да прилича на рай

с вкус на сладко от портокали.
 

Обещавам ти, какво - познай.

Вече трябва да се е разбрало.

Обещавам ти щастлив край,

ако ми намериш началото.

Тръгни си.

Тръгни си преди да ти кажа,
че всъщност си ми потребен.
Любовта ми е просто прокажена,
а аз пък съм просто обсебена.

Тръгни си преди да извикам
„Чакай, моля те, опитоми ме”.
И с вятъра да се надвиквам,
оставам лисица без име.

Тръгни си преди да помоля
„Вземи ме на твойта планета”
Съвсем ще остана без воля,
приеми го за чиста монета.

Тръгни си преди да се влюбя,
не знам дали ще го преживея.
Много  малко имам за губене,
не искам да го пилея.

...

Чернилката в мастилото като отрова
поглъща синьото и всеки стих вгорчава.
Да хвърля ли през рамото подкова?
Не знам дори дали си заслужава.

Не ме докосвай, да не потъмнееш...
Крилете ми са гарваново-черни,
от мракът в мен съвсем ще ослепееш,
а светлото във теб ще ме изнерви.

Ела, ако не те е страх от тъмното,
ще те завия със небе беззвездно.
До моето сърце отвежда стръмното,
а вътре в него има безнадеждност.