Затишие пред буря.

Пред буря всичко е притихнало,

задушно, даже малко прашно...

И после, щом небето прихне,

ти става много, много страшно.
 

Усещаш ли, че буря се задава?

Усещаш ли, че тебе гони облакът?

Настигне ли те, знай, ще те удави,

не можеш да избягаш този път.
 

Пред буря всичко е притихнало,

мълча и ми е малко прашно...

Обаче после, щом над тебе прихна,

ще стане много, много страшно.

Понеже.

Понеже казват "злото никога не спи",
досещай се защо съм вечно будна.
"Да спи под камък". Камъка хвърли,
завий ме, после можеш да си тръгваш.

Благодарности.

Благодаря на всичките приятели,

които ми обръщат гърбовете си.

Защото става лесно... не боли,

когато ги изтръгвам от сърцето си.
 

Благодаря на всичките удавници, 

които съм спасила от самите тях.

Не плувам. Нямам пояс, плавници,

но влизах в най-дълбокото без страх.

  

Благодаря на всичките приятели, 

които си отиват.  Е, на добър час!

Животът все така прекрасен е дори

при липсата на хора като вас.

Като спасителят в ръжта.

Искаш да бъдеш спасител

като спасителят в ръжта. 

Кого ще избавиш от гибел,

щом вече си в пропастта?
 

Ръжта е вече прецъфтяла

и никой не целува никого.

Не пламва Джени цялата

целувала ли е... кого?
 

Искаш да бъдеш спасител

като спасителят в ръжта.

Преди да спасяваш от гибел,

недей да падаш в пропастта.

Пролетно.

Пролетта е мокра и разплакана

като изоставена любовница,

някой си е тръгнал без протакане,

някой е оставен в безизходица.
 

Пролетта е тъжна и разкаляна

и се чувства страшно нежелана.

Аз съм пролет. Вече се разпадам

и умирам. За да не остана.

И после...

Спах сто години - сън без сънища,
събудих се... прииска ми се да не бях.
Огледах се - то кралството е същото
и по-добре ми беше май, докато спях.

Не зная кой успя да развали магията,
намеря ли го - по-добре да е брониран.
Да, ще му дам ръката си. Ще го пребия
и после... връщам се да си доспивам.

Нищо не е...

Шия одеяло от надежди,

за огрев събирам звезди,

от сърцето си тегля прежда,

павирам  пътя с нови мечти.
 

Шия одеяло от надежди,

за да има с какво да се завиеш,

когато ти потрябва нежност

и имаш нужда да се скриеш.
 

Шия одеяло от надежди,

тук ще бъдеш в безопасност.

Нищо не е б е з н а д е ж д н о,

запомни го, ти в частност.