10 май, 2013

Приказно


Не съм принцеса, но танцувах с дяволи
и стъклени пантофки си обувах,
гласът си дадох, ядох странна ябълка
и цяло блато жаби изцелувах.

Дочаках конят, принцът не дочаках,
косата си сама отрязах – с нож.
Във кулата до късно нощем плаках,
задето е магьосникът тъй лош.

Сега не вярвам, в никого не вярвам,
във феята, във принца, във ловеца...
Забравих с времето да се окайвам, че
не ми е писано да съм принцеса.

2 коментара:

  1. аз ти казах и като ми го показа... просто... думи нямам, каква си прекрасница... <3

    ОтговорИзтриване