Понякога.

Понякога съм буреносен облак -
трещя, гърмя и много страшно плача.
Понякога съм тих и нежен полъх,
понякога съм лудост и откачам.

Понякога съм пролет разцъфтяла
и само люляци сънувам всяка нощ.
Понякога съм люта зима закъсняла
и любя се със февруари. Нищо, че е лош.

Понякога сковано е сърцето ми
и нищичко не може да го стопли,
но разтопи ли се - куп влюбени пчели,
отпиват сока му, забравили за кошерите.

Понякога съм лято, после есен късна,
а зимата е просто спомен, тъй далечен.
Понякога съм бяла, друг път - мръсна.
Понякога и аз не знам каква съм вече.