Софийските прашно-сиви улици
приютяват (не)измечтани души.
Кучета вият тъжно на глутници,
сградите имат очи... и уши.
Нощем ръмжене от автомобили
свирепо разтърсва сънищата,
пробуждането от тях най-боли,
обратно в страната на безумицата.
Сутринта е наситена с миризми,
преди всичко отровни и лоши,
но винаги има тук дом за мечти -
по прашните улици в София.
Няма коментари:
Публикуване на коментар