Дори в понеделник.

На ръба съм... на чашата чаена
подарих си за тебе целувката
и се чувствам някак отчаяна.
Тъй ужасно ми стягат обувките...

И се вият пред мене пътищата
и препускат към тебе - всичките.
Аз съм твоята малка безсъница
зажадняла за късче "обичам те".

И ще дойда при тебе - рошава,
със заплетени мисли от тичането.
Ще ти взема празника - лоша съм,
но във всеки делник теб ще обичам.

Да, дори в понеделник.